Поместваме   статията  на Светла Костадинова, Изпълнителен Директор на Института за пазарна икономика на тема -нужна ли е регулация на сектора недвижими имоти.

Автор: Светла Костадинова

Дата: 14.03.2008 година

В последните седмици отново се появиха искания от два сектора за лицензиране и ограничаване на конкуренцията.

Не)качествени брокери

Нарастването на цените на недвижимите имоти доведе до големи печалби в този бизнес и тъй като голяма част от сделките се осъществява чрез посредник много хора се преориентираха към тази дейност. В общия случай, в началото беше необходимо да имаш телефон и да имаш информация. С годините, изискванията на клиентите нарастваха, банките се включиха с финансиране на сделките, навлезе Интернет и вече са необходими много повече допълнителни услуги от един брокер за да намери клиенти и да си създаде име. Нарасналите цени и високите комисионни са привлекателни за много хора с различно образование, възраст и опит.

И така, както всичко е привидно наред от известно време се обсъжда идеята да се въведат лицензи за агенциите за недвижими имоти и брокери, което е „необходимо след като България е член на ЕС“. Като основна причина се посочва, че некоректните оферти и брокери са голям проблем за бранша и трябва да се въведе регулация, която да ограничава лошите практики.

Интересното е, че секторът си има доброволна организация (Национално Сдружение Недвижими Имоти), която поддържа регистър на членовете си и те са приели да спазват Етичен професионален кодекс. С други думи, налице са всички предпоставки тази доброволна организация с авторитета си да гарантира, че членовете й не са мними брокери или недобросъвестни фирми-фантоми. Според доклад на Европейския съвет на брокерите на недвижими имоти в Чехия, Гърция, Финландия, Полша, Литва, Латвия и др. достъпът до професията „брокер на недвижими имоти” не е ограничен по закон. В общо 11 страни професията не е защитена със специален закон, а се регулира на общо основание.

Намеренията са да се въведе лиценз, който да се предоставя срещу завършен курс. Той от своя страна струва пари и дефакто ще играе ролята на „минимален капитал” за професията брокер. Този курс обаче едва ли ще успее да намали значително лошите практики, защото те се извършват най-често не от незнание, а точно обратното – доброто познаване на ситуацията позволява да се прилагат неконкурентни или недобросъвестни действия. Трябва да е ясно, че брокерът може и да предлага разнообразни допълнителни услуги по сделката, но основното е да намери клиент или имот. Нотариусът е този, при който се сключва сделката. Той е този, който след представяне на необходимите документи гарантира, че продавачът е собственик, а купувача плаща спазарената цена. Да не говорим, че големите агенции на имоти не са директно заплашени от индивидуалните брокери – те има далеч по-голяма експертиза, работят с банки и застрахователи, изготвят анализи на пазара, имат регионални клонове и т.н. Затова цялата идея няма смисъл.

Най-важният извод, който важи не само за двата казуса, но и за много други професии в България е, че винаги трябва да се подхожда към регулациите само ако са оправдани, а не защото „така трябва”. Ако все пак в обществото има консенсус, че са необходими допълнителни регулации – нека има сметки – колко ще се вдигнат цените, колко ще се ограничи предлагането и изборът и т.н. И ако всички са съгласни – нека се прави. Без подобни изчисления обаче не трябва да се въвеждат ограничения.